В разложката община на територията на област Благоевград е разположено едно от най-известните за региона населени места – село Баня. Центърът на котловината на Разлог е ситуиран на малко повече от 800 метра надморска височина и точно там е и селото, което е оградено от цели три от най-известните за страната планини. Става дума за Рила, Пирин и Родопите, всяка една от които е в състояние да предложи отлични условия за туризъм на желаещите да почиват в тях. Близо до мястото минава и построената още през 30-те години на миналия век жп линия Септември – Добринище, като за момента това е все още единствената активна теснолинейка. Едва през 1912-та година жителите на селото дочакват свободата си от османците, и то благодарение на храбрите членове на българската армия. Малко след това пръв кмет на селото става Атанас Даракчиев, който прави така, че населеното място да се сдобие с две неща. Първото от тях са широките улици, а второто – европейски облик.
Свети Георги и Успение на Света Богородица са двата действащи православни храма на територията на Баня, което затвърждава многочислеността на изповядващото християнската религия население. Псевдобазилика от типа трикорабна – така може да се опише накратко единият православен храм, този с името на светеца Георги. Стойко Бояджиев има пряка връзка в построяването на църквата, защото има роднински връзки с видната фамилия на селото Венедикови. Освен това храмът разполага и с притвор и камбанария. 1835-та е годината на строежа на храма, като той е наречен от местните чорбаджия от уважение към положения труд и всеотдайност. Не бива да забравяме и конгрешанската църква, която е предвидена за протестантите в селото. Те са определено малобройна група, част от съюза на Евенгелските съборни църкви. Преди окончателно да се изясни статута на селото, в годините на 19-ти век селото представлява смесена околия. Едва след Освобождението християните стават мнозинство, което се дължи и на по-големия им брой сред населението. Много на брой пък са личностите, родени и живели тук, а има и такива, които приключват живота си в селото. Сред тях е видният писател Антон Страшимиров, останал в историята с романа си Хоро.
Димитър Венедиков, Васил Пасаджиев и още много други мъже от Баня са революционери и активни участници в борбите на българския народ за независимост. Самият род Венедикови, който е много голям по численост, е една от най-уважаваните фамилии за региона с основна заслуга за някои по-видни постижения на мястото. Сред починалите в селото е и Димитър Йосифов, който се занимава с един от най-добрите и същевременно с това артистични занаяти в лицето на дърворезбата. Именно тя стои в основата на изписването на иконостаси и други ценни вещи, които са неделима част от храмовете. Христо Дойчинов, който умира приблизително през 1923-та година точно когато избухва и прочутото Септемврийско въстание, е писател и документалист. Той е роден през 1865-та и е пряк свидетел на всичко по-важно от възрожденската ни история, в това число освободителните войни между Русия и Турция и избухването на Априлското въстание. Несъмнено той е съвременник и на обесването на Васил Левски.
